Надали ще учудя редовните читатели на блога като кажа, че в последните два месеца ми се събра доста работа – видно е по “крупното” количество от 9 поста за 2 месеца. Тези три дни обаче най-накрая носят адекватно прекарване на свободното време и истинска почивка – говоря за онова изкуство на нищоправенето, което италианците издигат в култ.

И тук идва въпросът “Повредена ли съм аз?” Защото още в петък след известна доза сън и бездействане се залових да наблюдавам кампании в AdWords, да чета за новия Пингвин и да ровя в Webmaster Tools. Истината е, че вече почти не мога да си представя почивка за повече от половин ден, без да се заровя в нещо, свързано с работа. И преди да прецените, че в този пост само ще се хваля със своя работохолизъм – наблюдавам сходна тенденция при доста познати. Това са хората, които вече нямат “работен и личен телефон”, не е проблем да си уредите среща в събота или да се видите, за да обсъдите нов проект, на питие в клуб вечер. Не спирам да се чудя кога си почиват тези хора?

Дългият уикенд срещу късата почивка

На мен лично ми е все по-трудно цял уикенд да се занимавам с неща, които не са свързани с работа. Най-малкото, няколко пъти дневно ще проверя някоя част от онлайн-кампания и ще се замисля за някакво оптимизиране или пък ще се заровя за интересен контент. Често несъзнателно посягам към това, когато в събота следобед вече не ми се чете книга или гледа филм. И осъзнавам, че ми е далеч по-приятно да поработя, когато ми се работи и да почивам, когато ми се почива. Тук имам предвид по-скоро навика да си правиш кратки почивки, когато имаш нужда от това – независимо дали говорим за 10 минути или половин ден. Ако мога да свърша някоя задача за офиса в събота, ни най-малко не се чувствам гузна, че със следобедното кафе в офиса браузвам за развлечение.

Спряхме ли да си почиваме?

Ако питате мен – по-скоро не. Интересно ми е да правя това, което правя, затова и не го оставям за цял уикенд – бил той дълъг или обикновен. Почивам си, когато преценя, че искам, а когато нямам време – не ми тежи твърде много. След това наваксвам със сън, разходки или просто с “Да го даваме по-леко” настроение няколко дни и отново съм в състояние за подвизи. Повечето хора около мен, които харесват работата си, се държат по сходен начин. Със сигурност, при касиерките и заводските работници може и да е друго – но за мен е безкрайно странно да работиш нещо, което не ти доставя удоволствие. Явно основата на въпроса ми се състои именно в това.

А вие уловихте ли се да работите този уикенд и тежи ли ви това?

___
снимка: Digitalnative

Постът Анатомия на почивката е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.