Не толкова интересна, колкото типична за индивидуалистичния интелектуален театър на бойните действия на десните коментатори и анализатори се развихри в интернет. Нищо ново по принцип, ако не броим обаче факта, че този път едни умни и начетени хора се оказаха разделени не в оценката си на друг умен и начетен човек, за какъвто признават например Иван Костов, а заради един доказано прост популист, за какъвто и най-върлите му фенове признават Бойко Борисов.
На мен най-малко ми приляга да претендирам за „арбитър“- та нали имам мазно петно в биографията и всеки, който не може да ми опонира с друго, веднага посяга към тази лъжица катран с надежда да ми запуши устата! Същевременно точно този катран ме е имунизирал срещу подозренията, че имам някакви амбиции в политиката например. Няма как!
Приемам по-скоро като комплимент написаното от Огнян Минчев, че „интернет интелигенцията“ е свалила от власт Бойко Борисов ( или поне е допринесла съществено). Толкова е толкова ласкателно, че чак не е за вярване. Напомня малко на ролята, която се вменява ( но основателно) на мракобесни сръбски учени за разпадането на Югославия , допринасяйки с речите, статиите и лекциите си Милошевич да се превърне в националкомунистическо чудовище.
Припознавам се като част от тези интернетни „свалячи“ на правата на блогър, когото Борисов най-напред се опита на „свали“ с прелъстителен ( според него) информационен подкуп на 28 март миналата година, обаждайки ми се лично да ме информира за спирането на АЕЦ „Белене“. Не се поласках ( и получих калташки телевизионни шамари от ядосаната Люба Кулезич в ТВ 7). Не му пристанах, поради което Борисов ме заклейми публично с лъжицата с катран.
Понеже се чувствам провокиран, ще споделя за първи път, че въпреки всичко Борисов се опита да ме „прикътка“ и след като подаде оставка тази пролет, но отказах на посредника да се срещам с човек, с когото смятам, че нямам работа.
В тезата на Огнян Минчев има истина доколкото интернет се оказа единствената публична трибуна, която подмазвачите на Борисов не успяха да превземат. Нещо повече, провалиха се тук с глупавия ход отново да заложат на пазаруването, като накараха Пеевски и компания да накупят информационни сайтове, надявайки се чрез тях да постигнат онова, което вече си бяха осигурили като медиен комфорт във всички останали видове медии. Обаче империята, на върха на която Пеевски е подставено лице, мълниеносно смени в движение посоката и изхвърли от троянската си каруца своя фаворит Борисов в калта, където дори започна да го тъпче.
Разни блогърчета, като моя милост, нямаме никаква заслуга за катастрофиралата пропагандна политика на Борисов. Защитниците му трябва да търсят вината ( освен в себе си, като евентуални негови съветници), на първо място в онези товаришчи, с които Борисов бил уж адски скаран заради Белене (нима, колко е скаран с Валентин Златев например?). Борисов им изплати повече от милиард за три години при протакането на агонията около ядрената далавера, преди да извърши заменката „шистов газ срещу Белене“ , мислейки се за голям играч от световна класа, който може да си мери егото с Путин и Хилари Клинтън.
Същевременно грешката в твърдението на Огнян Минчев не е толкова в странния термин „интернет интелигенция“, колкото в „свали“. Защото Борисов скочи от потъващата лодка толкова изненадващо, че и най-близките му министри изглеждаха като удавници на 20 февруари- само ден по-рано Борисов се кълнеше, че няма да си ходи, за да предпази България от катастрофа.
Фактът, че Борисов се оправда за егоистичния си ход по-късно с твърдението, че имало „метеж“ срещу него, оставям на политолозите да анализират. Защото „метеж“ е съвсем друга категория от областта на враждебните действия срещу един властник, каквито иначе несъмнено се подклаждаха от активирани за целта лица, свързани с въпросната червенееща олигархия. Не знам дали е за „хвалба“, но моя милост разрови тази тема повече от всеки друг в българското публично пространство.
Но да се върна към основния си въпрос: как така става, че умни и образовани хора, които толкова години вече не си сменят политическата ориентация ( за разлика от ветропоказателите на Борисов, като Бареков или Пеевски), се нападат помежду си заради същия този Борисов, произнесъл достойната за учебник по популизъм реплика към протестиращи работници в Кърджали“ вие сте прости и аз съм прост, значи ще се разберем“?
Излиза, както обикновено, че поради тактически различия в оценките си на простотията насреща, българските демократи са готови да жертват стратегически важната цел да бъде най-после „надхитрен“ пустият му (пост)комунизъм с всичките му отдавна разчетени криволици на лисугер, замитащ следите си-хищник, който от (уж) преследван се превръща за пореден път в преследвач, защото успява да формира глутница, да насъска противниците си един срещу друг и пак да си е на трапезата.
Ключовата сричка с горното изречение е “уж”. Тя обяснява всичко.
Най-удивителното е, че същите тези умни и начетени коментатори на положението не желаят да признаят елементарни истини в оценките си, а после се чудим, че няма единство в интерпретацията на събитията ( пази Боже, впрочем, от „единство на всяка цена“!).
Толкова ли е трудно да се съгласим с очевидния факт, че Борисов е продължение на номера, който извъртяха с разбиването на дясното пространство чрез тарана от Мадрид? Или че Борисов е популист от рода на диктатора от Правец, на когото откровено подражава? За биографията му да не говорим- някак си излезе в България, че да имаш досие от преди четвърт век ( независимо от нюансите какво точно означава това в твоя конкретен случай) е по-нетърпимо обстоятелство за праведния гняв на демократите, отколкото да си бил (?) в по-ново време част от престъпния свят на контрабандата, чиито канали са прокопани и тапицирани с милиарди откраднати от българите левове тъкмо от комунистическите тайни служби.
В случая Огнян Минчев, макар и да гледа от друг ъгъл, вижда почти същото, както и олигархичната групичка шефове и собственици на медии от Българския медиен съюз. В своя декларация от 29 март те заклеймиха „група български журналисти на свободна практика“ ( а такива „живеят“ и оцеляват само в интернет) като виновници за лошия имидж на българската журналистика- нещо повече, по тяхно мнение тези (между)народни изедници дори въвличали чужди посланици да злословят по отношение на чудесните български медии.
Само се питам за момент: ако поотделно всеки един от нас от „групата български журналисти на свободна практика“ или „интернет интелигенцията“ е толкова могъщ, че да въздейства свалячески на Бойко Борисов или на западни посланици, какво ли би станало ако ние, титаните, направо котоошовците на политическия тепих, вземем да се обединим и вместо да се караме по форумите за дребни неща, се обединим против тиранията на простотията?
Като казвам „ние“ все пак изключвам себе си-само условно участвам извън бойните маневри в братоубийствената война, защото не ставам за никакво обединение с хора с чисто минало.
Питам, защото мнозина пък се питат дали, как и кога ще възниква нов политически десен проект. А най-много трябва да отговарят на питанията и очакванията тъкмо анализаторите и коментаторите, които дават всичко от себе си да покажат на политиците пътя към разединението.