Аз гледам да не стоя по празници в София. София е Куала Лумпур на Софийското поле, гето и мегаполис от селски тип. Прекалено много хора, разполагащи с МПС и съответните злоба и клаксони. Хубаво е, особено през май. По Руски и около Руската църква, тук-там из Южния парк и Борисовата градина. Но София няма център-сърце и не е ясно къде тупти живота и. За някои скинхедове животът на София тупти на пейките зад Стадиона (националния); за хората, дошли от провинцията и търсещи сърцето на София – то е Витошка. Само че сега тя е получила инфаркт. Така че в София по празници човек изпитва чувство, че е в петнайсет различни града и в някои от тях не е хубаво. Затова и на тези празници аз отидох в малък град. Няма да кажа кой, за да не би конкретността да лиши думите ми от тежестта на обобщение. Малък град под една дълга планина. Не е Бургас (допълнението е за слабите по география). И заскитах из града, готов да наблюдавам и да открия най-характерните черти на едно българско празнуване. На...