За какво й е на прокуратурата да се прави на независима и справедлива точно в този момент? Защо имам усещането, че ни слагат отново на шейничката и ни пускат по наклона на очакването. На чакането на справедливост. Да не би шайката разбойници да са разбрали посланието на протестите? А може и да са видели не дотам розовото бъдеще за тях – как жадните за справедливост български граждани стават от диваните, излизат на улицата и пият вода от извора. И още питанки: Необходимо ли е някой да ни носи чашата вода? Докога ще чакаме да дойде този, който ще се погрижи за нас? Нима сме инвалиди? Не можем ли сами да се погрижим за себе си? Можем! Въпросът е колко сме жадни?