Това е поредният пример, че можем да произвеждаме нормалност само след извънредни ситуации. Въобще не е нормално, но традиционният ни маршрут към нормалността започва с истерия. Стига, разбира се, в частния случай дефиницията за нормалност да изключва боя над лекари, които сам си извикал на адрес, защото на твой човек му е станало лошо. Понеже има и такова разпространено разбиране, че нормалността е точно обратното плюс още някои екстри – например 30 души да се бият геройски с трима, няколко мъже да ритат мъжкарски по главата паднала жена и други извратении, които са проблем на обществената ценностна система, а не само на „Спешна помощ”. Нейният най-голям личен проблем е друго разпространено схващане за медицината – че е нещо безплатно, което ти се полага и без осигуровки, трябва да идва при теб бързо + качествено и рекламации се правят с шамари. Ако въобще може да бъде оформена статистика – обзалагам се, че лекарите ядат най-много бой на здравно неосигурени територии. Както и че...