/КРОСС/ Един от шедьоврите на славянската писменост, достигнали до нас, е Остромировото евангелие. Считано за най-стария запазен руски ръкопис, то е многократно изследвано и интерпретирано. Съхранява се в Петербургската библиотека и за първи път е издадено от А. Востоков през 1843 г.Преписът е изготвен за болярина Остромир, приближен на киевския княз Ярослав. Автор на преписа е дякон Григорий, работил в Новгород около 1056 г. Бележка на последния лист на Евангелието подробно информира, че изготвянето на ръкописа е отнело повече от половин година - от 21 октомври 1056 г. до 12 май 1057 г. На първата страница е написано, че това е "Евангелие софейское апракос", което обяснява, че ръкописът е бил дарен от Остромир на Софийската катедрала в Новогород. Кодексът е изготвен от бял пергамент, с богато включени в него елементи на художествено оформление, което свидетелства за развитието на книжовността в древна Русия. Книга трета съдържа илюстрации на Йоан, Лука и Марко, придружени от майсторски набор от калиграфии. През 1701 г. ръкописът е включен в имуществения опис на една от църквите на московския Кремъл. През 1720 г. Петър I разпорежда да се състави пълен списък на съхраняваните в църкви и манастири древни ръкописи. Във връзка с указа същата година Остромировото евангелие е пренесено в Петербург. През 1805 г