Коментар на Еми Барух за "Дойче веле"   Грозната словесна битка, която Цветанов и Пеевски си устроиха в парламента, предизвика "шум" по трасето, отвеждащо до Цацаров. А това е неприятно. Най-малкото защото отношенията между тези трима мъже си имат история.   Еднакво отдалечени от представата ни за приличие, Цветан Цветанов и Делян Пеевски ни направиха свидетели на долнопробна размяна на заплахи от трибуната на 42-то Народно събрание. Техният етюд, подходящ по-скоро за нискобюджетен сериал, посветен на мафията, илюстрира по колоритен начин логичния разпад в един брак по сметка, при който единственият "регулатор на отношенията" очевидно е бил "келепирът". (Да не забравяме впрочем, че "келепирът" в случая е функция на неясни уравнения, написани в кабинета на банкера Цветан Василев, чиято банка от тук нататък ще търси ново позициониране в променената обстановка.) Имало едно време... Словесният двубой в парламента предизвика "шум" по трасето на предстоящото следствие. А от това главният прокурор Сотир Цацаров - ако иска да изпълни до край своя професионален дълг - няма никаква полза. Най-малкото защото отношенията между участниците в така оформилия се триъгълник си имат "история". Нейното начало е още от времето, когато Сотир Цацаров беше председател на Окръжния съд в Пловдив, но се знаеше, че ще бъде избран за Главен прокурор на България