Вече преполовихме тура из едни от най-красивите български градове, но има какво още да ви разкажем. През топлия четвъртък посетихме Калофер. Всеки ден, разглеждайки паметници, църкви, храмове, манастири, гробници, старинни къщи, изпепелявани из основи и съграждани отново, нещо много силно ме стиска за гърлото. Дъхът ми спира и едвам сдържам сълзите си. Плача, виждайки, че тези градове се обезлюдяват. Плача, когато някоя баба, отворила малка сергийка ми се усмихне и ми предложи цялото си внимание и надежда, че ще купя нещо. Купувам и бивам обсипвана с най-добри пожелания… Настръхвам, припомняйки си тежката история на далечното ни минало. Чувствам се нищожна. Сравнявам старите постройки с модерните и виждам само съвременната ни посредственост. Заставайки до някой столетен дъб кр...