За този единствен по рода си Празник на буквите, учителките ни бяха подбрали едни от най-достойните радетели на словото - Иван Вазов, Любен Каравелов, Стоян Михайловски. Навестихме те, Хубава моя горо, попитахме се Де е зората, и де се белий Дунав лей, развяхме байряк и слязохме от "Радецки" край Козлодуй с войводата Ботев, малките ни разказаха в песен новата си книжка… Те ни пренесоха далеч, далеч географски и далеч във времето - и само сълзите, които издайнически се търкаляха по бузите ни, ни закотвяха с неумолимото си припомняне за безвъзвратността на всеки един миг от живота.