Приятелят му от детинство, който бе дошъл в Лондон преди три години и се бе съгласил да го приюти, докато се уреди, вече го гледаше накриво и не преставаше да му натяква, че трябва да започне каквато и да е работа, и в последствие да се оглежда за нещо по-престижно отговарящо на знанията и уменията му. Измъчваше го и мисълта, че ако не се примири, ще се наложи безславно да се прибере в България и отново да се цани да работи като специалист, при някой новобогаташ, чието единствено качество е, че е работил за ДС, или произлиза от род на активни сътрудници на ДС.