Днес е 1 юни, ден на детето, на който децата получават специално обществено внимание и лични подаръци от близките.
Колко близки са новите управляващи, макар формално да става дума за стария състав на хората от независимата ( по конституция само) съдебна система, че точно в този момент детето на Цар Борис Трети реши да размрази имотната си претенция към България по начин, по който размрази и АЕЦ „Белене” както някаква бащиния?
В. „Стандрат” съобщава днес:
„Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза са поискали Върховният касационен съд да възобнови делото за възстановяване на собствеността на бившия царски дворец “Кричим” и ниви от 371,5 дка, предаде Стандарт нюз. Двамата атакуват решението на ВКС, с което през юни 2012 г. бе потвърдено определението на Пловдивския апелативен съд.
Магистратите тогава се аргументираха, че решението на Конституционния съд от 1998 г., с което е обявен за противоконституционен Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (1947 г.), няма реституционно действие. Царят обаче е поискал Върховният съд да постанови ново разглеждане на казуса. Досега той получи отказ за връщане на двореца и имотите около него от Окръжния и Апелативния съд в Пловдив. В имота в Кричим има дворец, масивна двуетажна сграда, още една едноетажна постройка, Австрийска къща, Къща на управителя, конюшня с баня, кухня, Къща на Келерер, цветарник, бункер и няколко ниви”.
Не питам дали е справедлива тази реституционна упоритост. По-интересно ми се вижда да се запитаме „защо точно сега” се възражда и дали става дума просто за съвпадение във времето?
А времето е такова, че детето на БКП\БСП Сергей Станишев , управлявал без капка управленски опит след и заедно със Симеон Сакскобургготски, получи играчка „Орешарски”, с която да играе на криеница. Тя е също толкова надпартийна, колкото беше и подаръкът „Симеон”, оглавил по волята на задкулисни сили „походът към Мадрид”.
Да , няма грешка. Походът към Мадрид на генерал Франко, победил в гражданската война в Испания, е знаменит с изковаването на термина „пета колона”- така са наричали онези, които работят за него в столицата, докато Франко настъпвал в четири колони към установяването на диктатурата.
На власт в парламента реално са съдружниците на симеон във властта БСП и ДПС, с решаващата помощ на Съветския …,а пардон, на „Атака”, чийто лидер, създател и днешен балансьор си просеше някога от Кобурга депутатски пост. А в опозиция е Борисов, който пък дължи нахлуването си в политиката на Сакскобургготски.
Целият „симибиоз”, като беше казал Станишев по повод един парламентарен дебат за организираната престъпност точно преди една петилетка, се вижда в ретроспекция и (де)градация от следния пример: в един момент премиерът Сакскобургготски уволни главния секретар на МВР Бойко Борисов заради скандала с атентата срещу Иван Тодоров – Доктора, от който Борисов извади ( от багажника на взривения автомобил) снимки на Милен Велчев, финансовия министър на Кобурга, играещ карти на луксозната яхта на внезапно пострадалия „доктор”.
Доган, както чак сега се похвали наместникът му Лютви Местан, наложил на феномена от Мадрид да върне Борисов на поста- защо в политическата организирана престъпност спрямо демократичните принципи не винаги постовете са по-важни и един премиер трябва да слуша какво му нареждат кукловодите с по-ниски постове.
Днес, апропо, Милен Велчев, консултира ходовете на руската Външнотърговска банка в България, която си напазарува миналата година българския тютюнев монопол ( не се учудвайте колко важни станаха цигарите за новото парламентарно мнозинство, че даже се налага руският инструмент „Атака” да бъде вносител на реваншистката поправка в полза на „тютюнджиите”).
Същата руска банка си купи при управлението на „русофоба” Борисов българските телекомуникации и за „благодарност” към благосклонните домакини на държавата накрая нахлу в Корпоративна търговска банка (КТБ), която рязко се обърна против ГЕРБ.
Борисов „благодари” с иронично прискърбие лично на нейния мажоритарен собственик Цветан Васил в деня на формирането на новия кабинет „Орешарски”. А го прави иронично и по адрес на Цветан Василев, защото не смее да се озъби на Москва.
Спомнете си, че Симеон също олицетворяваше в лично качество властта, зад която се криеха реалните нейни субекти. Едва по-късно я опаковаха в понятието НДСВ. Партията беше толкова еднолична, че чак носеше името на личността в абревиатурата си. Дори и при „култа към личността”, както за благозвучие наричат комунистическите диктатури, подобен разгул на политическото его не е бил допускан.
Нищо лично спрямо съответната личност, обезличена междувременно от онези, които използваха този „западняк”, претендиращ да ни е „вкарал” в ЕС. Той обаче на практика разби прозападното политическо представителство на българите, разрушавайки дясното крило на парламентарната крепост за сметка на лявото, с което се съюзи в две поредни правителства.
Постигнаха го същите, които после се „ужасиха” от имитацията на този модел от страна на Бойко Борисов, простоватото политическо подобие на своя саморазвенчал се в името на властта на всяка цена наследствен монарх и ментор.
Сега ни играят поредния епизод от същия сценарий, издигайки съответно поредния опортюнист, готов да управлява по чужда заръка. В страната на мотиките, тяхното настъпване е задължително. Танцът е част от фолклора ни, нещо като нестинарското ходене по въглени с тази разлика, че пари под краката на клекналата в очакване на шоуто публика.
Поговорката „да не виждаме гората заради дървото” е точна илюстрация за цялата манипулация с тази профанизация на българската нация.
Не би трябвало да е проблем Симеон да си върне гората, но само ако сме в състояние да си върнем зрението и да спрем да се фокусираме върху дървото, независимо дали е орех или друго растение, осигуряващо удобна сянка в играта на криеница.
Честит първи юни- ден на политическото вдетиняване на българите!
Пък дано пораснем бавно и полека, след като ни се изредят на власт няколко човека.