В задачата се пита: след като е толкова прекрасно в зародиш и доказано професионално преди да е заработило , защо онези, които го рекламират по този начин толкова се дърпат да бъдат припознати като тяхно?
„Прибързаните решения все пак са грешни”, казва днес премиерът Пламен Орешарски пред БНР днес. Добре. Обаче прибързаните похвали за „чудесния” му екип, преди да е свършил работа за две стотинки, не са ли също грешни?
Разбираемо като позиция на облекчение, вицепрезидентът Маргарита Попова заяви при посещението си в Плиска вчера, че е необходимо да бъде даден кредит на доверие на кабинета „Орешарски”.
„Нека да очакваме да се мобилизират, да станат екип, да започнат да гледат много бързо в една посока, да се обединят около кауза, около приоритети и да се завърти колелото на първия оборот. След това добронамерената и експертна критика би трябвало да е полезна”, добави още вицепрезидентът. ( Dir.bg)
Не искам да споря с вицепрезидента Маргарита Попова, която пледира да се да кредитира под някаква форма стабилността в държавата. Защото стабилността е за предпочитане пред хаоса.
Провокира ме обаче аналогията, която може да се направи по този повод с това кой кого подкрепя, щом се изказва в добронамерено за него. А и в думите й се съдържа признанието, че още няма правителствен екип. Което не пречи на сервилните медии и на обгрижващите новата власт политици да сипят суперлативи за отрочето на двойната коалиция на БСП и ДПС, изродено с гласа на (лидера на) „Атака”.
Ето малко разяснения от един друг екип- от екип на в. „Капитал” за това що са „екип” имаме на власт.
“Резервната гума”, както определиха наследника на Тихолов арх. Иван Данов, според социалистите е част от квотата на ДПС, а други търсят връзка със Сергей Станишев заради брат му арх. Георги Станишев, който преподава заедно с новия министър в Университета за архитектура, строителство и градоустройство. За зам.-министър най-вероятно ще бъде назначен Славейко Господинов, съдружник на Николай Вълканов ( близкият до ДПС олигарх от корпорацията „Мултигруп”, заигравал с ГЕРБ, за да продължи сега възхода си в типично своя среда- бел. ivo.bg) в “Геотехинженеринг”.
Депутати от БСП очертават новия обръч на Движението за права и свободи, който минава по линията на европейските пари. Министър на социалната политика е дългогодишният депутат от ДПС Хасан Адемов, чиято експертност досега не е оспорена дори от политическите му опоненти, министър на околната среда и водите е депутатът от ДПС и бивш зам.-министър на регионалното развитие в правителството на тройната коалиция Искра Михайлова. В тази група е причисляван и министърът на транспорта Данаил Папазов, досега директор на пристанище “Варна”. В някои от коментарите той дори е определян за квота на Пеевски, като връзката между двамата се търси от 2001 г., когато сегашният депутат от ДПС е член на борда на пристанището, а Папазов е назначен за изпълнителен директор. Единствено министърът на младежта и спорта Марияна Георгиева засега минава като личен избор на Лютви Местан – задоволил се с тази позиция, макар първоначално да е настоявал за министър на образованието.
В преговорите с ДПС социалистите отбелязаха частичен успех само за министерството на земеделието, но цената за това беше замяната на Светла Бъчварова, която очакваше поста, с компромисната фигура на ректора на аграрния университет в Пловдив Димитър Греков. Назначението му изненада дори местния партиен лидер Георги Гергов, който му е личен приятел. Шокът бил толкова голям, че по време на пленума на БСП в понеделник Гергов не се сдържал и попитал чия номинация е Греков, с което предизвикал бурен смях у съпартийците си. Всички предполагали, че е негова. („Капитал” 31.05.2013 г.)
А на въпроса, който задавам в началото, очевидният отговор е: съставителите на кабинета „Орешарски” се готвят да приложат номера на Георги Първанов. Надяват се да си припишат позитивите, които да изкопаят изпод руините, за да се покатерят върху този спасителен сал в задаващата се буря, но да не отговарят за провалите и негативите, които носи изпълнителната власт. Ето защо акушираха на този кабинет по маниера на Първанов- на тъмно и без да си признават „заслугата”.
Ето как плашилото на чер(ве)ния пиар от изборите през 2009 г. „гласуваш за Бойко, получаваш Костов”, след като Бойко сам си удари секирата на 20-ти февруари, се оказа 4 години по-късно гласуване за реванш на тройната коалиция, подготвян от популисткото управление на ГЕРБ, останало си само с предизборните закани срещу своите предшественици. Иначе казано Бойко топлеше мястото на Сергей ( макар да заплашваше да го прати на топло), който пък посади в него Орешарски.
Впрочем, на обичайните подмятания за вината на СДС, Костов, сините и т.н., че не са измели червените боклуци и това е тяхната историческа вина, заради която Бойко пък спечелил симпатиите на антикомунистите със силовите си обещания, е време да бъде противопоставен риторичният въпрос: какво направи вашият Бойко в това отношение, освен че подготви почвата и доведе на власт толкова проруска коалиция, колкото дори и в открития ( в това отношение) троянски кабриолет на Виденов или Станишев не се е возила?
Тази логична връзка е толкова топла, че подгрява обстоятелствата за гореща есен и зимна жега. Пожарникарят може би се надява в пламъците да бъде повикан отново за спасител на пролет. Само че покрай сухото гори и суровото. Такива са суровите закони на бурята, която си посял вятърничаво.
За съжаление българското общество, затлачено от бурените на гражданската апатия, посята от бликналата симпатия към Симеон, който да мисли вместо нас, прилича на сечище след торнадо. Горският пожар остава май единствената надежда за разчистване, след което да се появят нови кълнове на политическия разум.