Всичко бе толкова явно и прозрачно. Със схеми, понятни и за олигофрени, за каквито ни мислят. И пак напират, жадуващи да яхнат отново народното недоволство. И впоследствие с добре познатите манипулации да го оглавят и осребрят в своя полза. Класически форми на организация, вече напълно приобщени от държавата, често успяват да яхнат вълната на недоволството, каквото наблюдаваме и в момента, но не могат да я вдъхновяват. Партиите са все по-безлични. Медиите все по-продажни. Синдикатите все по-беззъби. „Неправителствените“ организации все по-„правителствени“. Дори техни представители стават и министри. Но масите не ги припознават като свои. Бихме могли да тълкуваме това като признак на осъзнаване на безсилието на всички форми на съпротива, интегрирани в държавността, ако не се наблюдаваха други, далеч по-значими явления. Трябва да се постави ясно основният въпрос, че държавата е срещу обикновените хора. Всичко това изостря ситуацията и я прави революционна.