Навсякъде се развявават турски знамена, портрети на Ататюрк и транспаранти с антиправителствени призиви. Лозунгите, които най-често се скандират са: “Долу Ердоган!”, “Оставка!”, “Таксим навсякъде, съпротива навсякъде!”, “Турция е светска и светска ще остане!” “Долу ислямо-фашизма на ПСР!” Събитията в Турция започват да излизат от контрол, успоредно с увеличаващата се доза на “неравномерната сила”, която прилага полицията, за да изтласка протестиращите и потуши социалния огън, който пък се разпалва още повече. Вместо да намалява, броят на протестиращите се увеличава, успоредно с растящото полицейско насилие, прииждат все повече хора, за да подкрепят съпротивата.