Някой да е чул някога публичен персонален упрек на Москва срещу президента Плевнелиев, който още като новоназначен министър направи невероятното (като за нашата руска губерния) изказване в националния телевизионен ефир „България няма да е вече троянски кон на Русия в Европа"? Фактът, че няма такава официална руска позиция не означава обаче, че нищо подобно няма и зад кулисите. Апологетите на „вечната дружба", които и днес са на власт в София, обясняват липсата на руска реакция на знаците, според които Плевнелиев си позволява да не се кланя на Кремъл, с типичното раболепие на роба, която е търпял пет века ( ако използвам патоса на дядо Вазов).Във всяко писание по темата русофилите автоматично, без да се замислят какво означава това, приемат по презумпция факта, че на Русия нищо и нямало, когато някое българче не я харесва, но за българите като цяло било много зле да не любим силно нашата освободителка.Предпоставянето на неравенството в чувствата и значимостта на българите спрямо обекта на обожанието им е родилното петно, което издава роба!Не е чудно, че този робски манталитет пълзи на колене и в полемиката, която предизвика и продължава по темата официозът „Дума". Видно е от реакцията на реакцията на президентската институция във връзка с публикацията на официоза за „тайно" участие на Плевнелиев в среща на Европейската народна партия във Вилнюс