Промяната в облика на града олицетворява невидимите на повърхността противоречия в Турция - ислям срещу секуларизъм, и село срещу град. Те подчертават икономическия бум и самоувереността на управляващия консервативен елит. Това е точно обратното на постимперската меланхолия, с която е пропит “Истанбул” на Орхан Памук.