"На практика Турция се превърна в еднопартийна държава. На управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) помогна и немощната опозиция, която е затънала в спомени за изгубеното изключително положение на Турция и оплаква отминалите времена на твърдолинейния кемалистки елит, който не бе особен привърженик на демокрацията. 

Успешните демокрации предлагат да гражданите си средства да изразяват волята и несъгласието си не само по време на избори, а в това Турция се провали...