Продължаваме с пътуването из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в приказната Исландия, който иимаше и продължение. За последно търсихме тъмната страна на Исландия, в началото на седмия ден тръгнахме на „лов“ за китове и на риболов, в първото продължение видяхме как са живели древните исландци, а във  второто продължение ходихме на църква.  Днес ще продължим къ горещите извори Hveravellir и областта Kjolur Приятно четене: Исландия ден 8 - начало

Оцеляващата

  Още снощи, след като се настанихме в къмпингчето, решихме, че ще останем тук и следващата вечер; бунгалата са фантастични (личи си, че в района живее архитект) и е време за малко почивка и мързелуване. Утре поемаме към западните фиорди и днес е последният ден, в който можем да се върнем обратно в Kjolur, там, където вчера водите отново ни възпрахя.

  Джакузи на терасата на бунгалото, пълни се с гореща гейзерна вода

 

  По обяд вече сме се намързелували порядъчно, пълним до горе автомобиля и хващаме вчерашното трасе към

Hveravellir

От северната страна това е офицялното начало на път F35, така че има полагащите се табелки

  Вчера ни направи впечатление, че част от трясето беше мокро, без да е валяло и днес застигаме причината

не намираме смислено основание за това мокрене, вдигаме рамене и продължаваме напред. Tрасето от тази страна е леко и проходимо и без проблеми стигаме

Hveravellir – „долината на горещите извори“

Мястото е специфично с наличието едновременно на топли и студени извори, едно до друго. Hveravellir е била известна на исландците още във времената на първите заселници и мястото е споменато в няколко саги. В момента, в който стигаме изворите, започва да вали

 

Природата на Исландия винаги успява да изненада с невероятните цветове, на които е способна  

 

 

Пътищата през

Kjolur

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Пейзажът бавно се сменя от пълна липса на растителност към торфени полета, когато Николай изведнъж бие спирачки: мервам нещо, претичващо пред гумите. Скачаме от колата и на двайсет метра зад нас треперят ей тези два мъника. Третият едва не завърши пътя си под гумите ни, заедно с майка му, която го пренасяше през пътя. Докато ги приближаваме, тя вече се връща

  Животинката всъшност е норка и, както и почти всички бозайници на острова, е донесена тук от първите заселници, викингите. Единствения сухоземен бозайник, съществувал тук преди хората, е едно малко лисиче – Arctic fox, което за съжаление не можахме да видим. Отдръпваме се малко от мъничетата и майката се престрашава да притича за второто. Носи го за ухото, а не за вратлето

Oставя го зад някаква купчина камъни и бързо се връща за третото.

 

    Тази животинка ни кара да притихнем в респект към приспособителните сили на дивата природа.   Очаквайте продължението       Автор: Гергана Милушева       Снимки: авторът       Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="428"] – на картата:       [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="428" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"]       [geo_mashup_category_name map_cat="428"]