Спортът е здраве, спортът е изкуство, спортът е емоция. В България спортът може да бъде и смърт. Всички вие, които четете, и аз, който пиша тези редове, в различен период от време сме се разминавали на косъм от смъртта. Разбирате ли, докато сме тичали по асфалтовите площадки, са ни дебнели паянтови метални врати, стърчащи от оградите железа и какви ли още не препятствия. Като деца не сме го осъзнавали, нали така? Защото не ни е било работа. Тогава е важно просто да се радваш на свободното време и да го осмисляш по най-добрия начин – със спорт. Малкият Красимир нямаше нашия късмет и си отиде нелепо навръх детския празник 1 юни. От любов към тичането след топката. И от немарливостта на нашето общество. Общество, което не заслужава добрите си деца. В епохата на интернет, на пленителните компютърни игри, на развлекателните телевизионни предавания, на модерните телефони, едно дете излиза да рита топка с приятели в квартала. Колко хубаво! Нали все критикуваме новото поколение, че не...