Този роман поляризира мненията на литературните критици в Германия и разбуни духовете в България. В саркастично-ироничния си разказ за едно пътуване след дълго отсъствие авторката изразява депресивната си антипатия към една страна, носеща географското име България, в която всичко е "тъпо и лошо" и която е била непоправимо съсипана от комунизма. За България обаче тя не може да бъде оптимистка, тъй като - по нейните думи - в тази страна "най-ужасното от съветския период е съчетано и допълнено с най-грозното от Запада".