Х. се прибра у дома, доволен от постигнатия резултат. Сърцето му биеше учестено и това го подразни, но се успокои с мисълта, че главата му владееше контрола и никой не би оспорил това. Свърза се директно с медицинския център и вече имаше час за вазектомия. Там се престори, че слуша внимателно за рисковете, които поема и кога може да обърне процеса. „Просто го направете!” – каза той, вторачен в лекаря. Дори не се наложи да се напряга особено, за да го убеди, че два часа по-късно може да си тръгне. Когато вече приближаваше рецепцията, видя Селена. Бледа, с леко потреперващи ръце, но готова да изпълни решението си. - Предполагаше се да ме уведомиш – каза Х. и прокара пръсти по тила й, стискайки здраво косата в пръстите си. - Реших, че нямаш нищо общо с това –...