Разказаха ми две интересни истории. Едната за суперпрагматична мацка - и в работата, и в живота, пробива нагоре, та пушек се вдига. Джипове, постове, пари… Не зачита никого и нищо, само и само тя да е отгоре. Добре, обаче със съпруга си не могат да имат дете. Аналогичен случай с един "селски" тарикат. Много, ама суперпрагматичен. Има си бизнес, построява си къща, пари, мерцедес и т.н. Обаче не се излъгва да се ожени, нито на някоя жена да направи дете. Вече е на 50 години и още се "пази". И не се обвързва с женитба или пък с мисълта за дете, за да не би някоя да му “нахлуе” в къщата, да трябва да издържа покрай нея и роднините й, и т.н. Хубаво е човек да е прагматичен, но прекалената прагматичност явно не е добра. Може би и читателят е установил, че в живота тези, суперпрагматичните, се оказват всъщност бедни откъм идеи. Същото важи и за научните среди. Тези, които гонят само формалните критерии, брой публикации, рядко могат да се запомнят с големи научни открития. Вярно,...