Баща ти и майка ти най-вероятно ще се изкушат от тази стока, тя се купува само срещу един sms. Левчето отива за медицинско оборудване за болни деца, а ДДС-то отива в държавата, която е трябвало да купи същото медицинско оборудване, но не го е направила. Но майка ти и баща ти не смогват да мислят за това, когато на екрана виждат едно болно дете, което си мечтае да е здраво. Хапката им присяда, защото вие вечеряте в този момент. На вас не ви идва наум, че това от екрана е също търговски продукт и той е направен и поръчан за излъчване точно в това време и точно по тази причина – да ви присяда хлябът. Майка ти става от масата, набира номера преди да го е забравила и сяда успокоена. Умиротворена, изпълнила човешкия си дълг, благородна. Сега вече може да се радва и цяла година да не мисли за болните деца – също като всички нас, като държавата, като комисията за лечение на децата в чужбина, като този, под чийто патронаж е търговията с чувството за благородство. Дядо Коледа е най-малко виновен, той е само дистрибутор, сезонен повод, кампанийна кукичка на въдицата за хора с чувство за вина.