Докато Нетаняху, Абас и Клинтън започват преговори в Египет, целият свят наблюдава с известна доза отегчение.
Предизвестения край на преговорите беше ясен още в деня, в който бяха обявени. Външният министър на Израел Либерман ги обяви за абсурдна загуба на време.
Интересният въпрос е, до колко самите израелци се интересуват от ситуацията. И отговорът е – не се интересуват особено. Голямото медийно внимание през последните седмици е посветено на израелският „Music Idol” и двубоят между руска еврейка емигрантка и пилот от военно въздушните сили.
Истината е, че нормалният израелец, живеещ в днешно време не се различава по нищо от западните си връстници. Той е отегчен и отвратен от политиката, посвещава по-голямата част от времето си на професионалното си израстване и се забавлява с клипове на забавни домашни животни по интернет.
Мирните преговори между Палестина и Израел са политическа кауза на хора отдавна изгубили какъвто и да е морал и цели в политиката. Решението на така нареченият палестински въпрос е изключително лесно – създаване на отделни държави Палестина и Израел. Проблемът е, че това е политическо неизгодно за политическите касти управляващи двете страни. Палестинското правителство се издържа от хуманитарни помощи поради статута на „бежанци” на голяма част от палестинското население. Израелското правителство се крепи на обещанието, че ще предостави сигурност на всяка цена за нормалния израелец, а отделна неконтролирана палестинска държава представлява директна заплаха за националната сигурност на Израел.
Каквото и да е се случи на мирните преговори, резултатите ще имат малко отражение върху реалния живот на тънещите в мизерия палестинци и подготвящи се за поредната битка за оцеляване израелци.
