очакванията са свързани с любовта, и когато тя си отиде, някои хора се чувстват излъгани, дори казват, че са си загубили времето с дадена връзка. не разбирам как можеш да кажеш, че си си изгубил времето освен ако не си жена, която се е надявала да има деца, другата страна й е обещавала, и после не си е изпълнила обещанията. извън това всяка връзка е възможност за приятни преживявания заедно, ако не изгаряща любов, да не дава господ!, и когато тази възможност не се случи поради несходство в характерите, човек би трябвало да се отнесе с разбиране и любов към себе си, после към другия, и да не се самобичува, нито пък да обвинява другия заради това, че му е "загубил времето". не живеем във викторианска англия, а във времена в които времето ни е скъпо по много причини. но емоционалното време не трябва да бъде свързвано с времето като континуитет. емоциите понякога го съкращават до моментна искра, друг път го правят нетърпимо дълго, заплетено и мрачно като лабиринт на невъзможността да откриеш изхода. не изходът от ситуацията, а от самия себе си. крахът на илюзиите е винаги болезнен, но пък яснотата, че илюзиите не са реалност, би трябвало да води до по-голямо себеразбиране, а от там до липса на обвинения към другата страна, както и към себе си. категорично отказвам да се чувствам виновна заради това, че съм спряла да обичам с любов, както и не мога да обвинявам никой затова, че чувствата му към мен са се променили. ако емоциите подлежаха на контрол и рационално менажиране, светът щеше да е в известна степен нацистки. не винаги е лесно да живеем с изборите, които правим, нито пък с резултатите след изборите - освен ако не се видим в един по-разширен контекст, контекстът на зелената юнска сутрин в която се чувстваш приятно дори само заради това, че вятърът подухва листата на дърветата пред прозореца ти. я по-весело. ако не намериш любовта с един, ще я намериш с друг. а ако и там не я намериш, ще трябва трети, и т.н. докато все пак се погледнеш в огледалото право в очите, и не потърсиш този, който обичаш в отражението си. хубаво би било отражението да ти е приятно винаги, по-всяко време и от самото начало на опитите за любов. това всъщност е единствената гарантирана взаимна любов на която може да се разчита;)изпращам обичта си към "ощетените", но с любов не ме занимавайте.