„Бел летр“ означава, общо взето, „хубаво слово“. Или – по-префърцунено казано – изящна словесност. Ние, българите, от една страна, много обичаме да сме префърцунени. От друга страна – много мразим префърцунените. Спомнете си Криворазбраната цивилизация. Или си спомнете стотината списания за Лайфстайл, появили се по стъгди и паланки из Българията в последните двайсетина овчарски години. Ние сме царе на това: едновременно да сме селяни и да се срамуваме от това, и да се гордеем с това, и да прикриваме това, и току изведнъж да го тръсваме на масата - като кални цървули. Ние въобще сме царе… Та – бел летр. Изящната словесност започна да има тежест в България. Започнах отдалече просто за да си поиграя именно с тази изящна словесност. Ще ви кажа защо смятам така: Защото ме поканиха преди два дена да почиствам Беласица. Мен – като писател. Български писател – непроизведен от социализма – вече го канят да представлява породата на Видните личности – при една обществено полезна акция....