По отношение на очакванията за икономическа и финансова стабилизация България попада в групата на страни като Румъния, Словакия, Албания, Сърбия и Хърватия, в които мениджърите предвиждат това да се случи към 2017 г.
В сравнение с преди половин година директорите сега са по-сдържани и в очакванията си за финансовите перспективи пред техните компании. С 27% по-малко са респондентите, които днес са оптимистично настроени в това отношение.
Финансовият мениджмънт в България е по-резервиран в очакванията си – както за икономиката на страната, така и за перспективите пред бизнеса, показва проучване на Deloitte CFO Survey, разпространено в понеделник. Такива са отговорите на 83% от участвалите финансови директори, които предвиждат ръстът на БВП за 2013 г. да не надхвърли 1,5%. Преди половин година стагнацията беше видяна като най-възможен сценарий от 61%. Процентът на предвидилите по-голям ръст (от 1,5% до 3%) в БВП съответно пада от 28% в края на 2012 г. до 11% в сегашното проучване.
По отношение на очакванията за финансова стабилизация България попада в групата на страни като Румъния, Словакия, Албания, Сърбия и Хърватия, в които мениджърите предвиждат това да се случи към 2017 г.
В сравнение с преди половин година директорите сега са по-сдържани и в очакванията си за финансовите перспективи пред техните компании. С 27% по-малко са респондентите, които днес са оптимистично настроени в това отношение.
Според Васко Райчев, председател на Делойт България, спадът в оптимизма на финансовия мениджмънт не бива да ни учудва с оглед на нарасналата външна финансова и икономическа несигурност, която и самите респонденти определят като повишена спрямо предходните 6 месеца. „Вътрешните фактори също не могат да бъдат пренебрегнати. Проучването се проведе в момент на политическа нестабилност в България, която постави въпроси и донякъде създаде неизвестност. В такава среда е съвсем нормално бизнесът да е по-скептичен в краткосрочните си прогнози“, допълва В. Райчев.
финансовите мениджъри остават фокусирани върху ръста на приходите в техните компании. Над 60% от участвалите в проучването посочват като основен приоритет в годишен план генерирането на повече приходи – както от съществуващи, така и от нови пазари. Намаляването на преките и непреките разходи също остава в полезрението на мениджърите. За разлика от преди половин година, сега новите инвестиции изпадат в долната половина на приоритетния списък (5,7%), а тяхното място заема подобряването на ликвидността (28,6%). Тодор Тодоров, директор на „Финансово консултиране“ в Делойт България, коментира спада в интереса към инвестициите в контекста на намаляващия апетит за риск: „Ограничаването на инвестициите е следствие от липса на средства или липса на нужда. Непосредствена нужда може да няма при свито потребление и наличие на свободни производствени мощности, но като цяло, изглежда, нагласите към поемането на рискове са доста предпазливи. Наблюдава се по-отчетлива сдържаност по отношение на ползването на заемни средства – процентът на респондентите, които биха намалили дълга спрямо капитала, е с 14% по-висок в сравнение с преди“.
Запитани кои източници на финансиране смятат за най-перспективни в следващите три години, половината от финансовите директори, участвали в проучването, посочват банковото кредитиране, 30% от анкетираните биха потърсили дялови инвеститори и едва всеки пети анкетиран би предпочел емитиране на дълг. „Очевидно е, че в средносрочен план компаниите в България ще продължават да разчитат на банковите заеми. Привличането на дялов инвеститор е ресурсоемко занимание, а и цената на такова финансиране е най-висока. Ниският интерес към облигационни емисии е разбираем, когато банковите заеми са достъпни“, коментира Т. Тодоров.
За 97% от респондентите най-конкурентни аспекти във фискалната среда са данъчните ставки. Според председателя на Делойт България Васко Райчев това е закономерен резултат. „Въпреки кризата и високата несигурност, за да поддържа външния инвестиционен интерес, България запазва атрактивни нивата на данъчните ставки. Това, което отдавна е известно, и на което си заслужава да се обърне внимание, е ефективността на данъчните процедури. Проучването сочи, че за едва 3% от респондентите процедурите (както и предвидимостта на българската данъчна политика впрочем) са силна страна на нашата данъчна система.“
В централноевропейски план увереността на мениджърите е приблизително същата, както наблюдаваната в България, като изключим северната част на региона. Минибумът в балтийските държави поддържа по-отворени нагласи спрямо поемането на риск  и по-позитивни очаквания за перспективите пред бизнеса в сравнение със средните показатели за Централна Европа. Забавянето в полската икономика и продължаващата негативна тенденция в Чехия определят несигурността в нагласите на финансовите директори в двете най-големи икономики в региона, които все още се сблъскват с предизвикателството на редуцирания външен пазар в Западна Европа.
*Делойт издаде втория доклад от проучването Deloitte CFO Survey за България, което отразява нагласите на финансовите директори за бизнес климата, факторите, които повлияват на решенията им, и приоритетите, които поставят за компаниите си в краткосрочен и средносрочен план. Докладът е част от центалноевропейски проект на Делойт и се издава на всеки 6 месеца, като отчита промените в очакванията на мениджърите и ги сравнява с тези на колегите им от другите държави в региона. Настоящото проучване е проведено в периода 18 февруари – 1 април 2013 г. и в него участваха 668 финансови мениджъри от 13 страни (Албания, България, Естония, Косово, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия, Унгария, Чехия).