През пролетта на 1992 г., когато комунистическото правителство на Афганистан започна да се пропуква след разпадането на Съветския съюз, седмина лидери на афганистанските муджахидини, напомпани с пари на ЦРУ, се събраха в Пешавар, Пакистан, за да обсъдят как да превземат Афганистан и мирно да си поделят властта. Човекът, който ги събра и който търпеливо заседаваше с тях, бе Наваз Шариф - тогава само на 43 години, премиер на Пакистан за първи път. Този обикновен човек, в никакъв случай не интелектуалец, но изключително търпелив и с практичен усет за политика, искаше да бъде миротворец. И почти успя.

Сега, 21 години по-късно, той се върна на власт, в момент когато се провали поредният кръг преговори за Афганистан. Година преди дългоочакваното изтегляне на Америка от Афганистан, преговорите с талибаните изглежда не са довели до нищо, а това са лоши новини за тези, които се надяват на политическо решение. Завръщането на Шариф на сцената може да е последната им надежда. През 1992 г. той старателно уреди споразумение за подялба на властта, което в крайна сметка не издържа заради саботаж от страна на афганистански командири и агенти на пакистанското Междуведомствено разузнавателно управление (МРУ), които играеха двойна игра.

Макар един от отделите на МРУ да помагаше на Шариф в посредническата му роля в преговорите, друг се опита да организира преврат, вкарвайки нелегално в Кабул стотици бойци, верни на екстремисткия командир Гулбудин Хекматияр. Заговорът не успя, но разпали кървавата гражданска война в Афганистан, която щеше да продължи десет години и да доведе до появата на талибаните.

Пакистанската армия управлява политиката на страната към Афганистан от 1978 г. Сега тя трябва да започне да споделя това бреме с цивилни лидери. Армията трябва да включи Шариф в разговорите с афганистанските талибани, чиито лидери живеят предимно в Пакистан. Досега единствените пакистански представители с достъп до талибаните бяха служителите на МРУ, които талибаните все повече започнаха да не харесват, защото според тях прекалено се месят в техните работи.

Шариф, чието правителство встъпи в длъжност тази седмица, може да промени баланса и да помогне на талибаните да преосмислят решението си за отказ от възобновяване на преговорите със САЩ, като маргинализират хардлайнерите и овластят онези свои лидери, които искат мир. Той също така може и да успее да изгради по-добри отношения със своенравния президент на Афганистан Хамид Карзай в сравнение с постигнатите от военните лидери на Пакистан заради годините на недоверие.

Не става дума за отнемане на властта от военните и МРУ, а за създаване на партньорство, при което армията ще отстъпи правомощия за преговори на цивилен министър-председател. Ако афганистанските талибани бъдат доведени на масата за преговори, това ще има и деморализиращ ефект върху пакистанските талибани, които са много по-крайни от афганистанските си другари и искат да свалят пакистанското правителство и да наложат законите на исляма.

Пакистанската армия, която загуби няколко хиляди души заради екстремистки групи, казва, че сега твърдо е решила да разговаря с афганистанските талибани, но не изглежда да има пътна карта или желание да поеме инициативата (миналата година МРУ освободи 26 затворници афганистански талибани, които държеше, и ги призова да участват в мирния процес. Вместо това те всички изчезнаха.).

За да може да се прекрати войната в Афганистан, американските сили да се изтеглят с чест, да се произведат заслужаващи доверие президентски избори и да се договори сделка за подялба на властта между Карзай и талибаните, е нужно да се даде тласък към споразумение за прекратяване на огъня. Тайните преговори между САЩ и представители на талибаните се провалиха миналата година, защото Америка отказа да даде на талибаните това, което те искаха в замяна на доверието им – да се разменят петимата талибански командири в Гуантанамо ...