все по-скучно ми е да разказвам живота си, толкова пъти съм го разказвала, че мога да бъда и космонавт, който все повече се отдалечава от земята на която никога няма да се върне. мисията е без обратен полет. някой някога ме бил наранил, обидил, а в момента нямам идея кой е този човек, кои са тези хора, и всъщност изобщо съществували ли са реално. и тази, която се е чувствала зле, аз ли съм, или е някакво непознато момиче чийто живот разказвам? съмнявам се все повече в истинността на историята ми. "совите не са това, което са"