Дните на Селена отново добиха смисъл. Грижеше се за себе си – бързо загуби натрупаните килограми и лицето й възвърна леко румения си цвят. Вече харесваше разликата в очите си. Четеше много и това я караше да се чувства значима. Значима за Х. Единственият човек от миналото, с когото още поддържаше някаква връзка, бе Пенлиев и то само за да се увери, че новият й любим наистина се приспособява добре към клиниката. Понякога й минаваше мисълта, че го прави и за да му повлияе в избора на свой заместник – все пак годините напредваха и рано или късно щеше да се оттегли от дейността си. Един ден, тъкмо беше приключила тренировката си на тренажора, и телефонът й позвъни. Мислеше си да не отговаря, защото знаеше, че Х. и Пенлиев работят върху иновация, в която и тя имаше участие, но наст...