/КРОСС/ Наблюдавайки събитията на истанбулския площад Таксим, виждайки онзи устрем в погледите на мирните демонстранти, на човек му се струва, че това вече го е виждал веднъж - преди 24 години. На площад Тянанмън. В Пекин, пише "Дойче веле". На 4 юни 1989 година за миг се прокрадна надеждата, че Китай е на път да се сбогува с полицейската държава. И че е дошло време тя да отстъпи място на свободата и демокрацията. Съвсем скоро обаче дойде отрезвяването, а надеждите се изпариха. Турският премиер Ердоган заплаши протестиращите именно с нещо като турска версия на Тянанмън. И по-точно: предупреди ги, че ако не се разотидат доброволно, съвсем скоро ще усетят "народния гняв" на неговите привърженици. Ако Ердоган успее след три премиерски мандата да стане и президент на страната, за какъвто се гласи, с още повече правомощия от сега и с изцапани с кръв ръце, тогава със сигурност Турция ще се окаже по-близо до Китай, отколкото до Европа. Прилики и разлики   Вярно е - има разлики. Медиите може и да не са много свободни, партийното финансиране може и да не е много прозрачно, но в Турция все пак се гласува. И изборите са все пак сравнително свободни и честни. Освен това за разлика от Китай, където армията де факто си има правителство, в Турция военните са по-скоро срещу правителството