/КРОСС/ Дълбоко вярвам в съвместните усилия и необходимостта от приемственост, които са единствената гаранция за постигането на устойчиви резултати и адекватни решения в името на поставените от обществото цели. Пиша това по повод дискусията и появилите се намеци в публичното пространство, че България със своята вековна история и традиции няма достатъчно артефакти от културно-историческото наследство и съвременното изкуство, с които да запълни пространствата на бъдещия Национален музеен комплекс. Трудно ми е да си представя мотивите на хората, които правят подобни внушения, но като българин и човек на изкуството знам, че България има пълното основание да се гордее с това, което е постигнато по нашите земи. Нима може да се отрече приносът на тези, които през вековете са творили, проправяли са пътища в изкуството, задавали са жалони, постигали са уникални постижения? Нима могат да се отрекат изключителните образци от нашите земи от праисторическите времена, от Тракия, от Рим, от Средновековието и чак до наши дни? Нима могат да се отрекат усилията и прозренията на всички тези, които са се стремели към абсолютното съвършенство и са го постигали?   В този смисъл никога няма да престана да настоявам и да повтарям, че българските творци могат и трябва да имат самочувствието и стремежа да се мерят с водещите европейски и световни имена. Те имат право на това и заслужават това признание.   Точно толкова те заслужават тяхното изкуство да има свой собствен дом