На 11 юни 2013 с акт на правителството, подписан от министър-председателя Самарас и приподписан от президента, се прекратява юридическото лице, осъществяващо обществената радио- и телевизионна дейност в Гърция (ЕРТ). То е изцяло държавна собственост.

В 22:53  е прекратено аналоговото и цифровото разпространение на телевизионната програма ERT3 , в  22:55  – на  ERT1, NET, VOULI, ERT HD and ERT World, след известно време се прекратява и ERT webTV.

Позицията на правителството се определя от преговорите с тройката   МВФ, ЕЦБ и  Европейска комисия за ЕС, които настояват за спешни мерки за изход от кризата, включително съкращаване на разходите в публичния сектор, включително освобождаване на 15 000 служители до края на 2014 г. Мерките се очаква да имат незабавен ефект.

Става дума за 300 милиона евро годишно и над 2500 служители, три национални тв програми и десетки регионални радиостанции. Има данни,  че 88 на сто от финансирането е от такса, заплащана със сметката за ток, в размер 4.3 евро месечно на домакинство.

От правна страна: правителството на Гърция има право да приема актове със законодателен характер, които  се внасят в парламента за одобрение. Прекратяването на ЕРТ става с такъв акт. Според различни източници двете партии от управляващата тройна коалиция са изненадани,  някои от министрите не са съгласни с мярката, така както (според медиите) са шокирани ЕРТ, гражданите, международните организации. Веднага реагира EBU.

Позицията на правителството е, че

  • ЕРТ има шест пъти повече служители от необходимото;
  • управлението и разходването на средства е непрозрачно;
  • ще се открие нова – вече обществена – агенция;
  • ще се намали рязко  финансовата тежест за гражданите.

Мярката е безпрецедентна, според първите реакции.  Първият въпрос е как е възможно прекратяване:  първичното право на ЕС предвижда всяка държава да има система от обществени радио и телевизия – вж Протокол 29 към ДЕС за системата на обществените радио и телевизия в ЕС.

Единственото възможно обяснение, което можеше да се очаква, следователно, е, че става дума за преход: закриване/откриване като реорганизационна мярка, а не за закриване на обществените радио и телевизия.

Дочакахме обяснение в този смисъл днес -  първо не от Гърция, а от Европейската комисия. Естествено ЕК е в двойна позиция – пази Договорите, но и изисква приемане на този пакет от мерки:   

  • не предписва на държавите как да организират обществените радио и телевизия, но акцентира върху ролята на обществените радио и телевизия за свободата, плурализма и качеството и
  • приветства ангажимента на гръцкото правителство за учредяване на нов субект с важната роля на обществена медия, която да бъде и финансово устойчива.

Впоследствие и говорителят на правителството акцентира върху  временния характер на прекратяването. Гърция е опитвала частични мерки като намаляване на заплати, но е срещнала правни пречки, напр. колективният трудов договор не е допускал това – ако съдим от въпроси в ЕП към Европейската комисия през 2011 г.

Така или иначе правният акт  от 11 юни е без обсъждане на политическо ниво и  в парламента, с обществените медии, без защита на аудиторията за преходния период. Според сайтовете прекратяването на разпространението  е осъществено с помощта на полицията. Журналистите от търговските медии изразяват солидарност в различни форми -  стачки, прекратяване на емисии и пр. Шок и солидарност са най -  често срещаните думи по темата. Телевизионна програма на ЕРТ може все пак да се гледа онлайн.

В коментари, вкл. за БНТ, гръцки  медийни експерти дават друго обяснение за  прекратяването на ЕРТ и на дейността:  Цензура. Опит за овладяване.

Не се забелязва  позиция на гръцкия регулатор.

Изводи могат да се правят по много линии – за свободата и за формите на натиск, за ЕС и  значението на Договорите,  за волята за  реформи в публичния сектор.

И отново: медиите не са просто бизнес, както ни убеждават често.

И отново: ако са на мястото си, обществените медии са съществен сегмент от информационния сектор. Затова Амстердамският протокол остава важна европейска защита на правото на информация.

 Репортаж на Ирина Недева