точно това обяснявах на една моя много мила позната с която се заприказвахме за мъже на шишман. беше разочарована, че мислела един мъж за нормален, а се оказало, че не е. аз й казах, че вече по принцип никой не е нормален, тя също, така че единствената реална възможност за относителен душевен мир е да намериш този, чиято лудост е съвместима с твоята. 
в този момент край нас мина една жена. познатата ми каза, "ето и тя плаче...".успокоих я, че минаващата жена явно тепърва ще открива топлата вода, а тя е, че всички сме луди. без изключение. и на колко хора ще им олекне ако си го признаят дори само пред себе си... и ще има добър отзвук в околните:)
думата "нормален" не желая да чувам, ясно ли е?:)))