През април 1945 г. Николай Николаев, доскорошен посланик на България в Швеция, получава съдбовно писмо от легацията ни в Стокхолм. В него черно на бяло пише, че тъй като г-н Николаев е осъден на смърт от Софийския народен съд, по заповед на министъра на външните работи Петко Стайнов трябва веднага да се върне в България, където присъдата ще бъде изпълнена. Легацията е готова да осигури необходимите за пътуването до София пари и документи... Калпав черен хумор, ще кажете. Но не е. Самата истина ви казвам. Кой е Николай Николаев, заради когото външното министерство поставя световен рекорд по глупост, който едва ли някога ще бъде надминат?