/КРОСС/ Ако ще сравняваме "Орлов мост" и "Таксим", първо трябва да си отговорим на въпроса защо те са още на площада - мокри, обгазени, бити и усмихнати, а ние се прибрахме по домовете си сухи, смирени, потиснати и намръщени. Коментар на Еми Барух, за "Дойче веле": Какво общо имат онези от „Таксим” с нас? И защо изобщо се сравняваме с тях? Това са няколко от редовните питания на хора, които недоумяват, че революцията на “комшиите” може така да ни развълнува, че ни е толкова скъпа, че така я подкрепяме... Анализите на случващото се в Турция - с малки изключения - следват хлъзгавата плоскост на лесните паралели и разглеждат външните белези на една напълно различна от българската картина. Различен е броят на протестиращите, различен е политическият контекст на протеста, различни са площадите, лозунгите, профилът на множеството, поводът, пропорциите, реакцията на полицията... Те пеят, ние се караме За да разберем случващото се, за да разберем себе си, търсим отговор на фундаменталния въпрос - защо те са още там, на площада: мокри, обгазени, бити и усмихнати, а ние се прибрахме по домовете си сухи, смирени, потиснати и намръщени. Защо те пеят и танцуват, а ние се караме и се мразим. Наш дълг е да говорим за всичко това. Отговорите са много. Към тях ще се приближаваме бавно и мъчително