Откритието е направено от руски учени, които се осмелили да стъпят на територия на ДНК, която западните изследователи не успели да изучат. Западните изследователи ограничили изследванията си върху 10% от човешката ДНК, тоест върху тази част, която е отговорна за строителството на белтъците. Те смятали останалите 90% за генетически „боклук”. Руските учени начело с биофизика и молекулярен биолог Пьотър Гаряев решили, че толкова голяма част от ДНК не може да не съдържа ценна информация. Те обединили усилията си с лингвисти и генетици за провеждането на необичайно изследване, призвано да провери въздействието на колебанията и думите върху човешката ДНК. Изследователите открили, че данните се съхраняват в нашата ДНК точно по същия начин, както се съхраняват в паметта на компютъра. Освен това се оказало, че нашият генетичен код използва граматичните правила и синтаксиса по начин, който е много близък до човешкия език.