Всяка година в края на учебните ни занятия, когато е отминал 24 май, когато си надписал свидетелствата с оценките и си ги раздал на децата, когато си се прибрал вкъщи със сто (не преувеличавам) букета и в тази хладнокръвна Англия съседите те гледат като полезно изкопаемо, защото не могат да си обяснят как така всяка година ти си все като цветарски магазин – подобни мисли ми завъртат главата и ми иде да пиша дълго и оптимистично. Напук на всичко друго, което те дърпа надолу. Иде ми да пея, иде ми да го разкажа.