Наскоро написах за Улицата следното:          „Привидно тя си свърши работата и се оттегли в гората на близките спомени. Но само привидно. Улицата е зад ъгъла и дебне. Диша тежко, не защото е преяла, напротив, подута е от камъни, бутилки и няколко домата за цвят. Диша недоволно, винаги са я лъгали и уж знае това, а отново я излъгаха; ядосва се най-вече на себе си, което прави гневът й невидим, но зловещ. Улицата вдишва, но не издишва, издишването й ще бъде изведнъж.”          В това първо парче за Улицата имах предвид протестите от февруари-март тази година. Същите, които детронираха правителството на одиозната мутро-полицейска камарила ГЕРБ.          Същот...