„Ахряни", "торбеши", "мърваци", "мияци" - много имена имат помаците, а учените използват термина „българи мохамедани". Какви са тези хора и има ли България грехове към тях?   Още през 1842 г. чешкият етнограф Павел Йозеф Шафарик отбелязва, че не става въпрос за старо мюсюлманско население, а за новопомюсюлманчени християни, отказали се от вярата си поради "дълговременно притеснение, но пазещи и сега още родния си език". Три десетилетия по-късно, през 1875-та, австрийският пътешественик Феликс Каниц пише, че „всяка религиозна омраза е чужда на преминалите към мохамеданството българи, нявсякъде тези мюсюлмани помаци живеят в пълна хармония със своите християнски кръвни братя". Година след него в своята „История на българите" чешкият славист Константин Иречек ще обърне внимание, че „много българи приели исляма и най-вече районите около Ловеч все още са населени с така наречените помаци, т.е. българи мохамедани.'' Хора със смесена идентичност... Проф. д-р Евгения Иванова, етноложка от софийския НБУ не приема понятието „българомохамедани", тъй като пророкът Мохамед е забранявал с името му да се нарича каквото и да било. Тя предпочита названието „помаци", защото повечето членове на тази общност така наричат себе си, макар научното им наименование да е „българи мюсюлмани"