Орешарски поиска „временна подкрепа”, Станишев и Местан поискаха нещо като прошка, а вкупом с Атака поискаха да ни направят отново на горския от вица, който засякъл бракониера с дива свиня на рамо и заловеният в престъплението изпискал с престорено учудване, уж учуден от отстреляния от него глиган : „ауу, Пеевски”!
Номерът с препращането на казуса „Пеевски” в конституционния съд, който не по-рано от септември щял да каже дали този главен дразнител за протестите ще се върне легитимно в парламента, е истинска гавра с исканията на разгневените българи. На практика им казват : „вие си протестирайте до припадък през жегите, а ние ще ви чакаме да капнете през тези два месеца и половина”.
Ееее, и замириса на мюре!
На това му се казва обявяване на война на изтощение, в която армията на властта е въоръжена с всички атрибути на политическото живуркане в обградения им оазис. Другарите имат опит от чернобилското радиоактивно заразяване на България, когато те, като правоимащи, се бяха запасили с минирална вода и вносни продукти.
Надяват се, в духа на заветите на бай им Тошо, да се поснишат, докато бурята ги подмине.
Сега се барикадираха зад конституционния съд като щит срещу законния вопъл на 85 на сто от българските граждани. Толкова са поне според току-що цитирано в сайта „Дневник” социологическо проучване по отношение на подкрепа за протестите в национален мащаб, направено от агенция Алфа рисърч, която адски трудно може да бъде заподозряна в омраза към сегашната власт.
Презрението към протестите, което не можаха да скрият зад спорадичните словесни изблици на загриженост за основателността на народния гняв, лъсна.
Когато хватките им говорят и боговете мълчат.
Съвсем в този дух се изказа Мая Манолова, издигната от обикновена картечарка в словесните атаки на БСП в ранг на заместник-председател на парламента. В телевизионно интервю, изразявайки иначе съгласие колко основателни са протестите, Манолова повтори обвиненията, според които ГЕРБ плащат да се протестира и докарват с автобуси цигани от провинцията.
Като един циганин от провинцията ( на Европа), си взимам русите циганета и отивам на протест.
Признавам, че ГЕРБ ме докараха (до тук ) и дори оттеглянето на гербаджиите да си починат преди следващото прекарване не може да ме откаже да протестирам спрямо онези, които поеха гербаджийската щафета. Защото с нея продължават да налагат народа си по главата.
София, 19 юни, 17,29 ч.