Няма начин да не мислим за последствията от поведението си – това би означавало да бъдем безкритични. Нито е необходимо, нито е възможно и не това създава напрежение и стрес. Това, което притеснява хората излишно, е прекаленото взиране и анализ в думи или опит за планиране на някои сфери от взаимоотношенията с други хора. Стремежът да предвидим как ще се развие разговор в желаната от нас посока или разсъждаването и подбора на думи, които мислим, че ще ни помогнат да постигнем целта си. От опит знаем, че колкото и да се стараем да си представим хипотетично една среща, с планирането - „аз ще кажа… той/тя ще отговори…”, не се случват в действителност. По същия начин сме склонни, след като ситуацията не се е развила според желанията ни, да се връщаме назад с мисълта: „Ето, трябваше да кажа… Ако бях казал(а)...” Именно това създава излишна вътрешна натовареност. Не можем да предвидим какво ще се случи, а и не е нужно. Това, което най-много се цени от хората, с които общуваме, е...