Когато Х. стъпи на повърхността на пустинята, горещият въздух вече не бе проблем за него – този път настрои костюма си навреме. Искаше да излезе от „дупката”, както нарече свърталището на маниаците, оформили така нужния му за изява култ. И все пак, навиците му на човек от двадесет и втори век искаха своето – слънце и въздух. Х. Тръгна напосоки, след като се увери, че електронният му навигатор не е паднал от джоба. Не търсеше нищо и никого. Само дишаше и се движеше. „Трябва да измъкна горките копелета на открито. Ще ги приютя в моето лично крило, което си извоювах в клиниката. Никой не може да ме спре, но да се подсигуря! Ще обявя началото на секретен експеримент. Всичко останало ще свършат мислите-послания, които и без това не ми костват особени усилия. С ил...