Из мрежата пъплят няколко текста на хора, подразнени от някои от посланията на протеста. Съответно и други текстове, реплики към тях. Като аргументите и на двете страни в дискусията се колебаят в диапазона от смислено и разумно до "смешен плач". Не искам да влизам с поредно мнение в този спор, нито да давам оценки - само искам да добавя гледна точка. След като този протест свърши, ние отново ще започнем да се делим - на леви, на десни, на фенове или не толкова на пряката демокрация, на пушачи и непушачи и т.н., и т.н. И това е нормално, защото сме различни. Това, което сега е важно, обаче, е не само протестът да постигне краткосрочните си цели - оставката на това псевдоправителство и нови предсрочни избори. А и това, което протестът постига всеки ден - усещането за общност - нещо, което ние в България бяхме позабравили до степен на отчаяние. Протестът е силен, защото сме заедно. Защото имаме обща основна цел и посока, дори и да се разминаваме в детайлите. На ларгото идват хората, които искат да живеят в подредена и нормална държава и намират други, които искат същото. Трябваше да се случи това, за да видим и да си повярваме сами, че има и други, които искат нормалност. И те са достатъчно много. А теорията за счупените прозорци има и обратно действие - ако повечето хора се опитват нещата да са подредени - те ще увличат и други. Затова аз не скандирам "червени боклуци". Всъщност, по принцип рядко крещя и когато ми се случи значи е много страшно