/КРОСС/ Бел.ред. - "Дневник" публикува мнението на Емине Гюлестан, получено в редакционната поща с уточнението, че не споделя протеста й (както го е определила) срещу текста на писателя Георги Господинов, публикуван в "Дневник" във вторник и тълкуванието на думите му. Материалът на Георги Господинов има много ясна позиция срещу анти турските лозунги и послания, която съвпада с тази на редакцията, а както е видно от текста на Гюлестан и с нейната. Ти познаваш ли онова чувство, когато искаш да се изкрещиш, но имаш заседнала буца на гърлото? Когато искаш да ревеш с глас, за да те чуе някой? Сигурно! А попадал ли си в обстановка, в която искаш да кажеш какво мислиш и да накараш хората да се вслушат в теб, но мълчиш, защото знаеш, че твоят глас е глас в пустиня? Сигурно! Седнах да пиша с въпросната буца в гърлото. Да изрева всичко, което искам да кажа. Борбата в мен трая няколко дни, не исках емоциите да замъглят съзнанието, но не мога да обещая, че съм била напълно обективна! Въпреки всичко нея ще я има. Ще разкажа историята си с две пояснения. Първо - пиша, за да благодаря на моите приятели, които никога и по никакъв повод не са имали различно отношение към мен поради факта, че гордо нося турско име. Пиша също, за да благодаря на всички мои учители, които винаги са ме поощрявали и са ми казвали: "Лозето не ще молитва, иска мотика!" Това ме изгради като човек