действителността в момента е изключително впечатляваща. 
тази сутрин гледахме един от най-сюрреалистичните моменти в българската политическа, а и телевизионна история. беше като "шоуто на джери спрингър". от там винаги някой трябва да напусне за да не стане търкал. този съвет трябваше да бъде разпуснат след изявата на сидеров. 
обществото е разкъсано между страшен масов запек и поля от любов посипани с диви цветя. това със сигурност е признак на биполярност, която обаче е прекрасно споделена. 
може би светът се опитва да намери точката на равновесие в биполярността? кой знае. едно е сигурно, случващото се е искрящо и добро.
благодарих на едни полицаи за ненатрапчивото присъствие. още повече благодаря на всички на площада, които се извиняваме един на друг при най-малкото побутване. боклукът е събран в кошчетата, фасове по земята почти няма, изключително обнадеждаващо.
и има една окриленост. наоколо всички хора говорят едно и също, питаме се "как е възможно", след което "не може повече така да продължава". това се чува навсякъде по пътя към ларгото.
дължим го и на възрастните хора, които минаха през война, няколко революции и социални строеве, и които отново са на площада въпреки раните, възрастта, времето.