Започнах да се занимавам с протести по повод едно решение, което знаех, че е пагубно за България. Но когато се зарових в начините за вземане на решения, видях, че пагубните решения са много повече от едно. Колкото повече разбираш механизмите, с които се вземат решенията, толкова по-ужасен оставаш, че държава няма и я няма отдавна... И разбираш, че трябва да спасяваш живота си и този на семейството си, на децата си. Сглобяваш различните части на пъзела и става безпощадно ясно колко е зле положението. Сещаш се разбира се тогава, че не можеш сам и почваш да търсиш още някой прогледнал, за да застане до теб... Преборвате се, естествено не само ти, а с ценната помощ на много хора, застанали един до друг. След това цъфва още едно пагубно решение за България и ти с изненада разбираш, че трябва да започнеш отначало и че от предишната битка до тебе са оцелели най-много двадесетина човека войни.