Преди няколко дни в едно телевизионно предаване аз изтърсих следното: Знаете ли… искам да видя във властта не други, а хора, на които единствената цел е да влязат в рая! И красивата водеща разтърси русите си къдрици. И симпатичният водещ се усмихна съвсем по детински. Сякаш бях казал някаква много хубава шега. Все едно бях разказал виц, в който накрая добрите побеждават и има сладолед за всички. Небивалица някаква. Шега. Но не от тия – хитрите и пошлите – ами много весела и хубава шега. Затова те се усмихваха като деца – водещите. Милите – те бяха свикнали на злоба и очакваха да я видят от всеки. Навярно си помислиха, че аз съм обичаен жлъчен чичо и сега се правя на шут и иронизирам нещо и някого. А времето на предаването беше твърде кратко, за да им обясня, че аз въобще не се шегувам. Защото – нека го кажа сега съвсем ясно: Аз наистина искам да видя хора, които, отивайки към властта – единствено искат да влязат в рая. Сега е моментът тъпите и пошли хора, прочитайки това,...