Бележки за поезията (откъс) Отначало писането ме изби като смолата, в улеите, по белега на кората, после писах като оправях кревата в една усамотена стая, но на трийсет вече не мога да дишам като преди, усмихната или разплакана пред огледалото, и ми идва да хвана гората, да хвана писалката за рогата и да пиша: