Вървя си снощи към площада и към мен се присъединява един приятел от вчера. Ама и от онзи ден. Всъщност още от началото, така се разбра, и двамата сме в протестите от първия ден. Поздравяваме се, не се учудваме, че отново сме тук, и не е нужно да си обещаваме, че и утре ще се срещнем на почти същото място. Повървяхме, повървяхме, и онзи приятел, като си намести очилата с дебели рамки и още по-дебели стъкла, ме попита дали съм подписал някаква Харта, под която се били подписали - така и не разбрах веднага точно кои. Човекът бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади сгъната на четири разпечатка - въпросната Харта или там как са я нарекли съчинителите й.Позачетох я, и значително по-внимателно щях да я прочета, ако не бях спрял поглед върху имената на тези, които бяха я подписали. Все известни, ама от по-специално известните имена. На тези хем им се иска винаги да бъдат близо до властниците и да си говорят на „ти" с тях, хем много не избързват, за да не си измърсят ръчичките. Имат си свои канали, по които общуват с властта. Проверени през годините. По тях се парзалят и накрая винаги цапват в басейна на държавния купон. Или ако ги мърсят, защото се случва понякога, до края остават скрити зад словестни формулировки, които би трябвало не само да обясняват, не само да оправдават, а буквално да възвисяват действията и поведението им. Такива имат невероятни сетива да усетят кога пак ще се раздават картите, докато от новото тесте не са изтеглени всички силни карти